Едиповият комплекс е концепция в психоаналитичната теория, която се отнася до психо сексуалното развитие, при което детето без значение на пола разглежда родителят от същия на него пол като противник и конкурент за ексклузивната любов на родителя от другия пол. Името идва от Гръцката митология, конкретно мита за Едип, който несъзнателно убива баща си и се оженва за майка си.

В българските партии изобилства от хора, които страдат. Страдат от това, че не им е обърнато внимание. Страдат от това, че любовта на председателя не е разпределена и достигнала до тях. Страдат, когато той не им казва какво да правят с живота си.

Зигмунд Фройд разглежда успешната развръзка от Едиповия комплекс като ключ в развитието на половата роля и идентичност. Негативното развитие на комплекса може да причини неврози и хомосексуалност.

В партийния живот неврозите водят до тежки политически кризи. Иначе разумни хора действат ирационално. Неврозата в българската ни реалност може да накара човек да престъпи възприети вярвания и принципи, но на всяка цена достигне до вниманието на партийния лидер. Борбата за любовта на лидера е ожесточена с компроматни войни, интриги, а основния мотиватор е омразата към конкурента за вниманието на лидера.

Естествено някои политически същества стигат до хомосексуалност. Тя се изразява в лицемерни актове със себеподобни и предателства. Тя замества любовта на лидера. Лицемерието замества ухажването, а предателството замества задоволяването.

Още едно понятие, свързано с ролята на бащата, заслужава внимание - патернализъм. Патернализмът се свързва обикновено с поведение или политика, основана на йерархичнния модел на партиархалното семейство, при което главата на семейството /бащата, pater на Латински/ взима решенията от името на другите в семейството за тяхно добро, дори когато това противоречи с техните желания.
Предполага се, че бащинската фигура е по-мъдра и действа в интерес на защитаваните лица. Терминът се използва за да се характеризират поведения или политически системи, които лишават индивидите от свобода и отговорност, аргументирайки се, че обслужват техния интерес, а всъщност следващите друг дневен ред.

Очевидно в българското общество патриархалния модел е широко застъпен в партиите. ДПС си има своя Доган, ГЕРБ си има Борисов, АТАКА си има Сидеров, а ДСБ си има Костов. Какво си има БСП и другите? Пост-патерналистичен ефект!

Тоталитарната държава лишаваше българите от свободата им. Държавният глава изземваше функцията на главата на патриархалното семейство. В името на народа хората бяха лишавани от права и свободи. Социалната инерция от патернализма доведе до ефект, който е описан изключително добре от Херман Хесе. Той нарича този ефект - бягство от свободата. Пост-тоталитарните общества инертно очакват бащата на нацията, спасителя, държавния глава, държавата да реши всеки един техен проблем. Това кастрира обществото от инициативност, отговорност и предприемачество. Това води до среда, която не може да роди граждани, разчитащи на себе си при решаване на собствената си съдба.

Успешната развръзка на партийния Едипов комплекс е просто нещо за смели хора, а именно открито противопоставяне на лидера, а не лицемерния култ към личността му.